По неуспешниот разговор, на излегување од кабинетот, се судирам со Бранко Црвенковски, кој ме прашува: „Што ќе зборуваш?“ „Ќе чуеш“, му одговарам и заминувам.
Никогаш порано не го интересирало тоа што се сметаше за надлежност на претседателот, ниту, пак, некогаш сме разговарале за надворешната политика.
Се разбира, сите политички чекори ми беа погрешни. Згрешив и кога на разумното барање на опозицијата да зборувам пред нивната парламентарна група за приемот во ОН му се јавив на Глигоров да го консултирам.
Тој, пак, за мислење му се обратил на претседателот на парламентот, Андов. Андов, како што по телефон ме информира дека Глигоров, сметал дека таквиот состанок би ги онеправдал другите партии во Парламентот.
Пишува
Денко МАЛЕСКИ
ЦЕЛИОТ ТЕКСТ МОЖЕ ДА ГО ПРОЧИТАТЕ ВО НАЈНОВИОТ БРОЈ ОД НЕДЕЛНИКОТ “ФОКУС” КОЈ ШТО МОЖЕТЕ ДА ГО КУПИТЕ И ВО ЕЛЕКТРОНСКА ФОРМА НА ОВОЈ ЛИНК